Главестото зеле е друго растение, което благоприятно повлиява язвената болест. Латинското му наименование е Brassica oleracea, спада към семейство Кръстоцветни (Brassicaceae). Главестото зеле има плътно кочановидно централно стъбло, а листата са събрани в розетка и са завити плътно навътре. Образуват се главести вегетационни тела с различна форма, големина и багра. У нас се отглежда бяло и червено главесто зеле.
Разпространение. С многобройните си разновидности и стотици сортове зелето се отглежда във всички страни с умерен климат и е една от най-важните зеленчукови култури.
Химичен състав. Освен като основна съставка на българската национална кухня бялото главесто зеле се използва и като ценно лекарство, тъй като съдържа вещества с доказано лечебно действие. В сок от прясно зеле е открит фактор с противоязвено действие, наречен противоязвен витамин или витамин U. Установено е, че този фактор съдържа метилметионин.
В зелевия сок са доказани значителни количества от някои липотропни вещества, като холин, бетаин, инозитол и метилметионин. Тези вещества препятстват отлагането на мазнините в черния дроб и определят благоприятния лечебен ефект при хронични чернодробни заболявания. Зелето съдържа витамин С, почти колкото и лимоните. Витамин С се запазва и в киселото зеле.
Съдържат се също витамини от групата В и витамин Р. Белтъчините на зелето са пълноценни, защото съдържат редица незаменими аминокиселини, а заедно с тях и специфични ферменти, които разграждат белтъчните вещества. Минералният състав на зелето е твърде разнообразен, включващ и редица микроелементи. С богатия си и интересен състав бялото зеле е много ценен хранителен, диетичен и лечебен продукт, който още от дълбока древност с успех е използван в народната медицина на редица страни.
Действие. Лечебното действие на сок от прясно зеле при язвена болест е потвърдено върху опитни животни, при които предпазва от развитието на експериментални язви. Киселинността на стомашния сок и активността на пепсина в него не се променят. Благоприятният ефект cе свързва със засилената секреция на муцин, който предпазва лигавицата от дразнене, както и със съдържащия се в зелето витамин С.
Приложение. Сок от главесто зеле (в пресен и изсушен вид) се прилага освен за лечение на язвената болест и като средство, тонизиращо двигателната функция на стомаха и червата. Той отстранява запека, болката, подтиска гаденето и повръщането. Прилага се и при възпаление на жлъчните пътища.
Библиография:
Pharmacognosy: Fundamentals, Applications and Strategies 1st Edition
Лечебните растение на България Енциклопедия на лечебните растения в България
Билките в България и използването им
