Родината на карфиола е Кипър. Дълго време той не можел да бъде отглеждан в Европа, защото не давал семена. Едва през XIX в. френски градинар любител успял да постигне успех.
Карфиолът съдържа много вещества, които подобряват перисталтиката на червата. В него желязото е два пъти повече, отколкото в зеления грах, чушките и салатите и 3 пъти повече, отколкото в тиквичките и патладжанте.
В този зеленчук има много витамин B1, B2, PP и каротин. В 100 г суров и 200 г варен карфиол се съдържа необходимата всекидневна доза от витамин С.
Благодарение на структурата си карфиолът се усвоява по-лесно от сродните си зеленцуци като зелето и броколито и е особено полезен за диетично хранене при стомашни и жлъчни болести. Мнозина смятат, че той има осезателен ефект за пречистване на организма.
Рекордьор е по съдържание на биотин сред всички храни. Биотинът, или витамин Н, пречи на възпаленията на кожата и възпрепятства появата на себореята. Дефицитът от него води до косопад. Същият този витамин е чудесно средство срещу депресия и хронична умора.